Карта - Салвадор (El Salvador)

Салвадор (El Salvador, Ел Салвадор), официално Република Ел Салвадор, е държава в Централна Америка. Има население от 6,290 млн. души (оценка, 2013 г.) и площ от 21 040 km². Столица на страната е град Сан Салвадор. Граничи с Гватемала на север-северозапад и с Хондурас на север-североизток. На югоизток е разделена от залив с Никарагуа. Страната е в тежко състояние след 12-годишната гражданска война.

Салвадор е на второ място по брой убийства на човек от населението в света с 66 убийства на 100 000 души през 2011 г.

За пръв път испанска експедиция достига района на днешен Салвадор през 1524 година, водена от Педро де Алварадо, но заради нападения на племето пипил испанците успяват да се установят през едва през 1528 година. Първоначалната столица е Сиудад Виеха, но през 1545 градът е изоставен и столицата е преместена в днешен Сан Салвадор.

Около 1810 местните власти в Салвадор получават възможност да искат независимост от испанската корона. За това спомагат Американската революция и отслабената от нападенията на Наполеон Испания. Салвадорското движение за независимост е официално учредено на 5 ноември 1811, като началото му е ознаменувано от свещеника Хосе Матиас Делгадо с камбанен звън. През 1822 Салвадор успява да отблъсне желанието на Мексико да контролира новите централноамерикански държави, и през 1832 е призната за независима страна.

След независимостта си Салвадор представлява по-скоро разпокъсана, феодална държава. Стотиците реки на територията ѝ са служели като граници за земите на различни фамилии, а липсата на мостове или пътища е допринасяла за утвърждаването на този строй. С времето централната власт се съсредоточава в президента.

Първоначално земевладелският елит разчита на индигото като източник на приходи от износ. С времето обаче то бива изместено от синтетичните оцветители, а в търсен продукт се превръща кафето. Хаосът в изоставянето и придобиването на земи в търсене на плодородна почва за отглеждане на индиго се повтаря, като този път земевладелците се насочват към местата, подходящи за отглеждане на кафе. По този начин много салвадорски земеделци остават без собствени земи. Броят на кафеените плантации бързо започва да нараства.

През 1931 година чрез военен преврат на власт идва генерал Максимилиано Ернандес Мартинес – твърд последовател на фашизма. Още на следващата година той нарежда бруталното потушаване на селско въстание, при което загиват между 10 000 и 40 000 души. Той въвежда и расистки закон, забраняващ на чернокожите да пребивават на територията на Салвадор. Въпреки твърдата военно-политическа подкрепа, която САЩ осигуряват на Мартинес, през 1944 година той е свален от власт чрез студентски протести. Мястото му е заето от кратко управлявалия генерал Салвадор Кастанеда Кастро.

През 1948 ген. Кастро е свален от власт и е установена военна диктатура, а превратът е записан във военната историография на страната като „Революцията от 1948“. Хунтата отчасти се вдъхновява от политиката на Фидел Кастро в Куба, макар да не прокарва чисто социалистическа политика. Усилията ѝ са насочени към разнообразяване на селскостопанската дейност, подобряване на здравеопазването и стимулирането на колективното земеделие.